Rolls Royce Phantom..

[Turturelo Профил]

Преди да имам щастието да видя Rolls Royce Phantom на живо, аз, дразнещо пристрастен автомобилен ентусиаст, знаех почти всичко за Phantom, дори и малко известни и усърдно скривани понякога факти.
Известно е, че преди BMW Group да придобие Rolls Royce Motor Cars, компанията бе собственост на VAG (Volkswagen Audi Group), заедно с друга британска, аристократична марка, а именно Bentley. Това, което е малко известно е, че преди VAG да придобият правата на Rolls Royce Motor Cars, те вече са били ангажирани от BMW Group чрез спогодба между BMW и поделението на Rolls Royce за самолетни двигатели.
Двата концерна все пак стигат до разумно, донякъде, споразумение и BMW Group откупуват Rolls Royce Motor Cars срещу една трета от цената, заплатена от VAG. Какво получават в действителност е по-интересно.
В началото на 1999г., BMW Group има правата върху формата на всеизвестния радиатор на Rolls Royce, формата на статуетката “The Spirit of Ecstasy” или сребърната Емили, в малко изменен вид, правото да използват думичките Rolls Royce, но единствено и само при наличието на автомобил от същата марка на заден фон и ... май това е всичко?! Фердинанд Пиех запазва всички занаятчии и майстори, творили години наред в Rolls Royce. BMW Group нямат право да използват името Rolls Royce за производство на лайф стайл аксесоари. Нужен е абсолютно нов завод, защото нямат право да използват стария. Разтегливо е понятието как ново-придобитата компания може да бъде представяна в порт фолиото на концерна, с риск от постоянната намеса на адвокати, Rolls Royce е почти самостоятелен бранд.
През същата тази 1999г., на чист бял лист, в буквален и преносен смисъл, в сградата на една бивша банка, близо до Хайд Парк, в сърцето на Лондон, започва създаването на един автомобил, който за мен не може да бъде описан, но думичката, която най-много му подхожда е “магичен”. Под ръководството на главния дизайнер на Rolls Royce Motor Cars, Йан Камерън, започват работа пет екипа ( три отговарящи за външния дизайн на автомобила и два за интериора ). Вдъхновението е навсякъде, като се започне от сградата, парка и архитектурата в тази част на Лондон. Правилната смесица от пропорции, въплътена в новия автомобил следва линията на предишните поколения на Phantom и съчетава аристократизма и осанката на един истински Rolls Royce. Всяка вечер плановете се заключват в трезорите на банката и проекта преминава под пълно секретност.
През 2003г., BMW Group имат официалното право да използват Rolls Royce с търговски цели и представят новия Rolls Royce Phantom.
През Септември 2004г. имах щастието да приветствам първата поява на Rolls Royce Phantom на родна земя. Честта дължахме на прехода на един от отговорните редактори на Car Magazine – Марк Уолтън, небезизвестния фотограф на свободна практика, Гас Грегъри и инженер от Rolls Royce Motor Cars, на име Пол Дейвис. Целта на пътуването беше да се проследи пътя на Ориент Експрес, най-известния влак в Света, в комфорта на Rolls Royce, най-луксозната кола в Света. На кратко казано от Париж до Истанбул или повече от 4000км. за няколко дни. Това на пръв поглед е лека задача, но за разлика от горе споменатите мои приятели, Ориент Експрес пътува денонощно, което му дава значителна, на моменти, преднина.
Трябваше да посрещна екипа на Българо-румънската граница. Гордо прекосих Дунав Мост тананикайки “Тих, бял Дунав се вълнува”, но това, което видях надмина и най-смелите ми очаквания. За разлика от Maybach, който лично според мен е скъп офис на колела, срещу мен стоеше нещо, което ми е трудно да опиша почти година и половина по-късно – най-невероятния автомобил, който някога бях виждал и като се замисля, все още е. Сетих се за думите на Джеръми Кларксън “Rolls Royce винаги са се славили, че произвеждат най-добрите автомобили в Света, това не беше вярно ... до сега”. Приличаше на огромен, добър магьосник, кротко паркиран, видимо превъзхождащ в пъти всичко наоколо, уверен в себе си, оставяйки хората сами да достигнат до истината за него. Уникална смесица от величествена осанка и наистина сериозни размери. Видимо свикнали с присъствието на Phantom около себе си, тримата симпатични британци с усмивка на лице ме оставиха да си поема въздух, да подредя сложното изречение “Здравейте, аз съм вашият човек” и не ми се разсърдиха, че невъзпитано не намерих сили да отделя поглед от Phantom, докато говоря с тях. Поехме по обратния път, този път вместо “Тих, бял Дунав .. “, друг се вълнуваше. С огромна усмивка на лице и леко навлажнени очи прекосявах Дунав Мост в Rolls Royce!
Реклама на компанията от 1930г. гласи, че при движение, единственото нещо, което се чува е часовника в автомобила, през 2004г. единственото нещо, което се чуваше при 100 км/ч бе хладния въздух, който климатика вкарваше в купето! Забелязах дебелите двойните прозорци, всеки от тях изпълнен с едва забележими реотанчета. Дали стъклата се изпотяват като на движещата се пред нас Дачия с румънска регистрация? Огромният преден капак гордо предвождан от “The Spirit Of Ecstasy”, заразително придаваше екстаза на пътниците или поне на един от тях. Не можех да обхвана всичко с поглед, сърцето ми щеше да се пръсне от щастие, а сетивата ми нямаха време да реагират на всичко, което ме обграждаше. Бързо и неусетно стигнахме българската митница и трябваше да се кача в моя автомобил, а пътешествието ми да продължи от там. Кой ме караше да го вземам?
Пътят на Ориент Експрес минава през Варна, за да спестят време и да посрещнат влака в Истанбул, за финалната фото сесия, моите нови приятели искаха да пресекат България и да нощуват в Стара Загора.
След като обрахме овациите на колегите журналисти, които ни посрещнаха на русенската митница, поехме извън Русе към Велико Търново. Скромната ни колона бе предвождана естествено от Rolls Royce Phantom, следван от BMW 545i Touring, натоварен с фото апаратура и моя милост в чисто ново BMW 320d. Пътувайки предния ден от София към Русе в него, отделих доволно много време да размишлявам по темата, че това е перфектния автомобил за България – мощен, бърз, икономичен и удобен за всякакви цели. Думичката бърз се изпари като облак в есенно небе над Созопол, когато навлязохме в първото по-стръмно изкачване и Phantom, последван от 545i Touring, на инженера от Rolls Royce, подадоха ляв мигач за изпреварване. Това се повтаряше, притеснително всеки път, колкото и предавки да смъкнех надолу, макар да давах всичко от спортната си, по характер, душа те просто ме оставяха далеч зад себе си.
Карайки щастлив зад Phantom, започнах да се осъзнавам и се сетих за една история от началото на демократичния период в България, когато учуден забелязах брой на колоритното британско издание Car Magazine, вероятно случайно попаднал на родната будка за вестници. Пожелах да го разгледам, но явно цената на изданието и моята възраст не вървяха паралелно в съзнанието на вестникаря. Бях учтиво изгонен с думите “така или иначе няма да си го купиш”, което ме амбицира да претърся всички будки в града, и “така или иначе да си го купя”! Сега карах зад един от отговорните редактори на това списание, в България, а той беше в Rolls Royce Phantom. Колко невероятен е този прекрасен Свят! Лиричните ми отклонения бяха бързо прекратени от няколко нашенски автомобилисти, които при вида на Rolls Royce, водещ скромната ни колона, решиха да извърнат глава, за последен поглед, съответно без да отделят изпънатите към волана ръце. Добре дошли в моето платно! Всъщност до някъде ги оправдавам, защото впечатлението, което Phantom прави е аналогично с това да тръгнеш гол по оживена търговска улица, биейки барабан, за да привлечеш и погледите на хората, които случайно не са те забелязали до момента.
След няколко кратки спирания, през които Гас Грегъри поддържаше хобито си да събира фотографии на пътни знаци от целия свят, реших да “отменя” Марк Уолтън от “тежката” задача да управлява Phantom. С реален риск за по-късна нужда от хирургическа намеса върху широко усмихнатото ми лице, седнах зад волана на Rolls Royce за първи път в живота си. Тук дойде мястото на първата ми критика, когато получих в ръката си ключа от Phantom.Притежаващ електрическата инсталация на BMW Серия 7, ключа подозрително много приличаше на този от Серия 7. Дори, приличаше не е най-подходящата дума, той беше абсолютно същия, но вместо пропелера на BMW, стояха символите на Rolls Royce. Да, по-добре е всъщност от първите щастливи собственици на Lamborghini Gallardo, които получиха ключ с емблемата на фирмата майка Audi. Все пак, мисля, че можеше формата да бъде променена достатъчно, а и бутоните за отопление на седалките бяха заимствани от BMW. Е, икономии понякога правят и най-богатите?! Последното нещо, което ще спомена като негатив е, че при определен ъгъл, есенното всемирно слънце, грееше зад автомобила и огряваше клапите на въздухопроводите, дълбоко навътре в таблото се виждаше номенклатурния номер на частта. Полезно, ако е нужно да бъде поръчан без да се разглобява, но съмнявам се, че това е била причината той да се намира там.
Бързо се върнах отново в света на мечтите, когато подадох газ на 2500 килограмовия гигант, който плавно потегли от втора предавка, фабрична настройка на електрониката, целяща да осигури комфорт на пътниците. Височината на Rolls Royce Phantom е между конвенционален автомобил и голям SUV. Шофьорската седалка е доста висока спрямо нормалните разбирания за автомобил, която тактически е позиционирана, за да придаде самочувствие, а и видимост на шофьора. Въздушното окачване предлага изключителен комфорт на возене и автоматичното регулиране на нивото, запазва винаги константна височината на автомобила, независимо от товара. Още по-удивително е как такъв голям автомобил се кара буквално с крайчеца на пръстите, като спазва духа на Rolls Royce, който през 1932 г. демонстрира снимка в един от каталозите си – автомобил спрян пред местен магазин управляван от собственика си, без присъствието на симпатично костюмирания шофьор. Удоволствие от шофирането, това май друга компания го твърдеше?! Йерархията е спазена и в положението на задните седалки, които са малко по-високо от предните, това формира двоен под на автомобила, които е приютил част от трансмисията, електрическата инсталация и не на последно място две 16 литрови акустични кутии за уникалната HiFi система на Lexicon.
Всичко това те пренася в онзи измислен свят на класическа музика и душевно спокойствие. Всъщност за собствениците на Phantom може би това не е измислен свят? Едва ли някога ще разбера, защото до колкото познавам себе, си вече съм напълнил моя “мечтан” гараж със спиращи дъха спортни автомобили. Като заговорихме за динамика Rolls Royce Phantom e задвижван от основно преработения V12 от Серия 7 на BMW, с разширен обем от 6.75 литра и 460 к.с., достигащ максимален въртящ момент от 720Nm. Моторът се произвежда в завода на BMW M GmbH и доставя 75% от въртящия си момент още при 1000 Об./мин., мощ необходима, за да се впише във философията на Rolls Royce. Повярвайте ми Phantom е всичко друго, но не и тромав автомобил и с ускорение от 5.9 сек. до 100 км/ч. може да засрами доволно голямо количество спортни автомобили.
Бързо отминахме Велико Търново, след което отново седнах във вече тотално недолюбвания от мен 320d, който не беше се променил ни най-малко, просто аз идвах от друго измерение.
След Шипка се разделихме, тъй като инженера от Rolls Royce беше доста уморен и предпочете да си почине в хотела в Стара Загора. Като учтив домакин останах с него и прекарах няколко приятни часа в градината на хотела, разговаряйки за автомобили, работа, семейство, а и като отявлен фен на предаването на Джеръми Кларксън “Top Gear” се оказа, че съм доста наясно със съвременното британско ежедневие. Пол Дейвис, е работел за Land Rover, Jaguar, MINI и Rolls Royce. Обиколил е целия Свят, но най-впечатлен бе от обучение, което е водил за Rolls Royce в Обединените Арабски Емирства, където в скромен сервиз, освен, че е имало няколко Phantom-а, са били спрени 15 Ferrari Enzo, при лимитирана серия от 400 автомобила, доста от тях май са в Близкия Изток?!
Късно вечерта пристигнаха Марк Уолтън и Гас Грегъри, след няколко маневри в малкия подземен гараж на хотела участвах активно в смяната на предна лява гума на Rolls Royce. Phantom може да е с гуми Michelin, снабдени с PAX система, която позволява при спукана гума движение от около 200 км със скорост 80км/ч, благодарение на гумения пръстен около джантата, но нищо не може да се опре на роден 30 мм болт, с дължина около 15 см. Все пак гумата бе останала надута и системата функционираше перфектно, но бе подменена с предвидливо налична резервна такава. Под зоркото око на гаражния пазач, Phantom бе измит и лъснат от нас четиримата, за да блесне отново в цялата си красота и величие. Представете щастието ми от това, че българския език е толкова слабо популярен по света, когато нисичкия, пълничък пазач на около шестдесетина години се приближи гордо облечен в зелено, домашно плетено елече, застъпени “работни” обувки и дочен панталон, с огромното желание да е част от събитието и сподели с висок глас на всеослушание “Ейй, какви коли правят тези американци”. Предпочетох да кимна в знак на съгласие, вместо да прекарам следващите, може би, 10 мин. в разяснения, че единственото общо на Rolls Royce Phantom с Америка е, че успешно се продава там. Вероятно щях да оставя 0% вярна информация в авторитетния пазач и при следващия си разказ, той отново щеше да спомене голямата “американска” кола.
От друга страна Rolls Royce, в сегашния си вариант, няма и почти нищо общо с британското си потекло. Купето, алуминиева пространствена рама, най-голямата произведена за сериен автомобил в света се прави в завода, където BMW произвеждаха купето на лимитирания си модел Z8. Салонът на Phantom се произвежда от животни отглеждани в Бавария, при условия максимално близки до естествената им среда. Отсъстват всякакви остри предмети или огради, които могат да послужат за нарушаване структурата на кожата на животните. Необходими са от 15 до 18 крави, за изработването на салона на Phantom, съставен от 450 отделни части съшити на ръка и предлагани в 15 различни цвята.
В уникалния завод в Гудууд, който е нарочно позициониран в тази част на Англия, където е съсредоточено занаятчийството, производството на музикални инструменти, оборудване за яхти и луксозни мебели. Тъй като BMW Group получава Rolls Royce без персонал, нужно е своевременно сформиране на нов екип, който е допълнително обучаван да покрие стандартите на Rolls Royce.
Шест пъти в годината мениджъра отговарящ за изработката на интериора на Phantom, се среща с единствения в Англия доставчик на материал за облицовката на панелите в купето. Това дава сигурност, че верния материал е избран за производството на този уникален автомобил. Панелите са изработени от сърцевината на дърво с алуминиева основа, като наслояването достига до 40 пласта. Всеки материал е подбран в зависимост от местоположението на панела и е различен за всеки един автомобил, което дава собствена индивидуалност на всеки Phantom. Мокета по пода или стелките, ако мога да ги нарека така, са изработени от естествена вълна, дебели по няколко пръста.
Вниманието към детайлите в Rolls Royce Phantom е на феноменално ниво. Умението да се прикрият модерните технологии използвани в този автомобил, дизайна, духа и хармонията, които носи в себе си са достойни за преклонение.
Вечерта прекарахме в безкрайни разговори на любимата за всички тема – автомобили. Удивително е как хора с различен житейски опит, възраст и култура, седяха, тънко облечени, пренебрегнали студеното време, вечеряха и с грейнали очи споделяха хобито си заедно. Това винаги ме прави щастлив! Гас Грегъри и Марк Уолтън работят заедно от доста време и разказваха за автомобили и преживявания, които вероятно никога няма да видя или усетя. Прекосили са Исландия във Ferrari 360 Modena. Правили са фото сесия с вожда на номадското племе Туареги, зад волана на VW Touareg. Можеше да слушам британски хумор и подобни истории цяла нощ, но ставането на следващия ден трябваше да е преди изгрев слънце за снимки.
В 5 сутринта по улиците на Стара Загора гордо се носеше Phantom и караше малцината чакащи по автобусните спирки, сънено да потъркват очите си, невярващи на гледката. Наистина Rolls Royce заснет на фона на нашите причудливи панелни жилища е нещо, което не всеки ден може да бъде видяно. От задната седалка на Phantom, усетих какво наистина чувстват пътниците в един Rolls Royce. Структурата на купето е така направена, че осигурява естествено уединение, когато се облегнеш назад, скриващо пътуващите от любопитните хорски погледи. Задните врати се затварят автоматично с помощта на бутон като във фантастичните филми. Мястото предлагано от задната седалка е нещо абсолютно несравнимо съпоставено с останалите лимузини, които познавах. Допълнително удобство и чар придаваха махагоновите поставки, които можеше да послужат като работно пространство при тяхното разгъване. Откъснат отново от реалния живот за първи път загледах под друг ъгъл, причудливата смесица от функционалност и личностен характер изразен върху едно свидно за българите пространство – терасата. Уютно подредени и украсени, това, което се получаваше като обща гледка обаче бе повече от любопитно за британците. Скромно паркирани соц. возила, загънати грижливо в мушами и платнища, с картони по гумите, приютени в паянтови гаражи, изработени от подръчни материали, те представляваха една тъжна част от нашето минало, която още доста време ще прави впечатление. “Пак се изложихме пред чужденците”. Хубавата част бе, че те възприемаха тази гледка като изкуство, прекарано през обектива и писалката, те наистина бяха уникални.
След като закусихме поехме отново, кръстосвайки директния път към Капитан Андреево в търсене на уникални снимки и пейзажи, които в България не са рядко срещани.
За съжаление, не след дълго започнах да виждам табели упътващи ни към границата и знаех, че моето приключение е към своя край. Последни овации събрахме на кафене непосредствено преди входа на гранично пропускателния пункт, когато целия персонал, включително и готвача се премериха зад волана на Rolls Royce Phantom.
Тъжно дойде момента на раздялата с моите нови приятели и огромния, добър вълшебник, който остави следа в моето съзнание за цял живот. Бавно и величествено Phantom изчезна от погледа ми, прекосявайки границата с Турция и аз поех своя път обратно към София, потънал в размисли, но с все толкова голяма усмивка на лицето!

Факти:

- 36 кг. тежи електрическата инсталация на Phantom
- 29 са занаятчиите изработващи дървените панели за интериора
- 450 са частите съставящи кожения салон на Phantom
- 60 на брой са панелите на вътрешното оборудване на Rolls Royce Phantom
- символите Rolls Royce на капачките на колелата стоят винаги изправени при движение
- задните колела на Phantom завиват с малък ъгъл, за по-добра маневреност

[BMW-X5]

Мисля ,че знам кой е главното лице в разказа ?! Прочетох го на един дъх ...
Много красив разказ


Преди малко докато си рових из компютъра открих малко снимков материал от въпросната история...Дано автора им няма нищо против ,че се показват отново ...

[krika Профил Уеб-сайт]

Страхотна статия Миналата година видях в софия Rolls Royce Phantom с няква чужда рег.Страшна машина направо се бях втрещил

[pantata Профил]

Страхотна статия Миналата година видях в софия Rolls Royce Phantom с няква чужда рег.Страшна машина направо се бях втрещил

Кво нема да се втрештиш кат тва е кола за баш дупета

[smg Профил Уеб-сайт]

Евалата Turturelo
Това се казва автомобилеn поклонник

[///Явор]

а едно стартче с голфчета,над поколние 4

[Гост]

както винаги Нумбер Лан

[bawareca Профил]

Кво нема да се втрештиш кат тва е кола за баш дупета

Ма верно се капитанчета ги карат тези, вече два пъти едвам избягвам да се заваря с таквоз добиче Иначе както съм с петичката , като спрем на светоафара , се едно съм с А-класа

[txe Профил ICQ]

Турту, наистина страхотен разказ.
Радвам се, че част от чувствата, които си изпитал тогава, достигат до нас (визирам себе си, но съм сигурен, че не съм единствения, за когото цената на изданието и възрастта не вървят паралелно в съзнанието на вестникарите сега). Надявам се един ден това да се промени.
Благодаря ти, Турту

[|`oTuH Профил Уеб-сайтICQ]

уникален разказ, уникална кола
браво

[naskoksan Профил Уеб-сайт]

п.п. Радвай ни по-често с подобни
неща пич, статията наистина е един
път!!!

[BMW lover]

Тая снимка не е ли на българската и турската граница - Капитан Андреево

[videlov Профил]

страхотно

[alx Профил ICQ]

владо, таз тема не беше ли я пускал вече миналата година?... това или имам deja vu...

[Escape Профил]

Евала за статията верно се чете на един дъх